guns.bg

Съвети

Коя е най- добрата стомана?

  1/  

 

Коя е най- добрата стомана?

Всъщност струва ли си да платя повече за S30V вместо да си взема 154СМ? Ами АUS 8?

Нека да си го кажем така- ако ще държите ножа в кутията наистина няма разлика.

Ако смятате да го ползвате -  още повече ако смятате да го ползвате интензивно, определено разлика има. Опитали сме се да синтезираме част от материалознанието в следващият текст.

Легендите за идеалните стомани са стари колкото света – достатъчно е да напомним за „самоковското“ желязо, за ножовете „габрово“ за прословутата „дамаскова“ стомана, „шведска“ стомана и така нататък.

„Градските легенди“ са неизменна част от всички „ножарски“ истории…. Но, освен типа стомана има значение и производителят на самото острие. Добрите производители „изцеждат“, чрез правилни (и обикновено не широко обявявани) процеси на закалка максимума от една стомана, посредствените,  не особено.

Всъщност основният проблем е, че идеалната стомана би съчетавала четирите основни качества – а именно: износоустойчивост, твърдост, якост, устойчивост на корозия, и държане на ряз…. И да не забравяме леснотата на заточване . Само че, при висока твърдост трудно се постига висока якост (твърдите стомани не са толкова устойчиви на удар- т.е. по- крехки са- твърд е обратното на мек, а не на крехък), при добро задържане на ряз (например при S30V) точенето може да стане само със специализиран инструмент. И колкото е по- „неръждаема“ една стомана, толкова тя е по – крехка.

В най- голяма степен износоустойчивостта зависи от структурата на стоманата – и най- вече от размера на т.нар. карбиди в нея и начина на тяхното разполагане …

Твърдостта измерваща се в единици по Рокуел(HRC) е свързанa със способностите на стоманата да поема натоварване без да се деформира (всички си спомнят как едно време основният спор беше – твойто ножче не драска мойто ножче и обратното). Твърдостта е една от важните характеристики на стоманите, но никога не трябва да се забравя , че тя не е единствена. Теста на Рокуел измерва твърдостта на „матрицата“ на стоманата, а не на карбидите в нея. Отделно прекалено твърда стомана може да не носи добре напречни напрежения- с други думи острието е твърдо , но крехко, а и някой стомани с ниска твърдост могат да се окажат значително по- износоустойчиви от такива с висока твърдост.

Якостта също е изключително важна – тъй като не говорим за инструмент за металообработване, а за нож. Ако той има склонност да се напуква , при напречни напрежения да се отчупват парчета или пък да се кърши самото острие…  това няма да ви харесва нали?

Устойчивост на корозия- примирете се с един прост факт- колкото е по- неръждаема една стомана толкова по- малко тя ще е износоустойчива. Уви – закони на металургията – колкото повече карбиди има в стоманата , толкова по- малко хром може да има в нея, а хрома е основният елемент допринасящ стоманата да не ръждясва. Това е и причината най- често стоманите за ножове да са с повишена устойчивост на корозия и допълнително покритие. Чисто „неръждаеми“ стомани най- често се използват за остриетата на водолазни ножове. И имайте предвид – всичко зависи от поддръжката- при „небрежно“ отношение към ножа дори и стомани от типа на ATS-34 и 154 CM  могат да ръждясат, а при редовна поддръжка най- обикновени „ръждавейки“ от типа на 1095 нямат проблем.

Често пъти като качество на ножа се подчертава задържането на острота – или както се казва „да държи ряз“. Това качество много често се бърка с износоустойчивостта – но уви не е. Това качество силно зависи от комбинацията на износоустойчивост здравина и издръжливост плюс удачно подбран ъгъл на заточване.

Леснота на заточване- и тук „няма пълно щастие“ – стомана която лесно се точи обикновено не е перфектната от гледна точка на износоустойчивост и твърдост. Например „супер“ стоманата S30V никак, ама никак, не е проста за заточване без специализиран инструмент- докато една елементарна „ръждавейка“ може да се заточи и на първият попаднал ви камък . По същият начин колкото по „сложен“ е типа на заточване – например Hollow или Convex Grind – толкова повече умения и специализирани инструменти той изисква за точенето си.

Устойчивост ръжда: Способността да издържат на ръжда (окисляване). Очевидно е, че това качество може да бъде полезно за корозивни среди, пр. в солена вода. В допълнение, някои видове материали са кисели (напр. някои видове храни) и микро-окислението може да доведе до поражения в самия край на острието за кратък период от време. В прибори от "неръждаема" стомана, резистентността е най-силно зависима от свободни хром молекули - това е, хром молекула, която не е вързана в карбиди. Така че, колкото повече карбиди, толкова по-малко свободни хром молекули  има, което означава по-голяма износоустойчивост, но по-малка устойчивост на ръжда.

Да задържа острота: Способността на стоманата да запазва зададената острота  на ръба. Много хора правят грешката да си мислят, че „износоустойчивост" и „задържане остротата" са едно и също нещо.  Задържането на остротата е специфична характеристика. Това е функция на износоустойчивост, здравина и издръжливост.

И… това са само много малка част от характеристиките. Всъщност ако ви интересува повече – вземeтe един учебник по материалознание и няколко аспирина.

Все пак – коя е „правилната“ стомана? Въпрос на вкус , концепция за използване на ножа и не на последно място на финансови възможности. Също така пак връщаме топката в избора на производител.- ножове „куче марка“ дори и наистина да са изработени от стоманата написана с нищо не гарантират правилната и термообработка. Сериозните „маркови“ производители  от своя страна могат да извадят и повече от прилични характеристики от посредствени по определение стомани. Съществуват много добри компромисни стомани на приемливи цени. Ако ще скачате в дълбокото… Хъммм… Един „ламинат“ VG10 надали ще ви разочарова… но „златният“ стандарт наистина излиза златен и като цена. От друга страна наистина е хубаво да се замислите за функциите на ножа- например при т.нар. „ножове за оцеляване“ се търси лекота на заточването и държане на ряз много повече от устойчивост на корозия. За предпазването от ръжда най- често там се залага на „корави“ покрития. При повечето типично ловни ножове по същият начин се търси по- скоро лесното им заточване отколкото това да са върха от гледна точка на остойчивост на корозия.

Кои елементи трябва да следим да има или да няма в стоманата на нашия нож спрямо функцията, която е важна за нас.

Стоманата е желязо въглеродна сплав със добавени т.нар. „легиращи“ елементи ще,  разгледаме някой от тях без да влизаме в прекалени подробности, като ще ги групираме в две условни групи- какво „да има“ и какво „не трябва да има“  и кое „да го има в разумни стойности“ в една стомана.

Ще започнем с това което не трябва да има, но е трудно  да го няма изобщо - или с други думи това са „замърсителите“ в стоманите. За голямо съжаление те са почти неизбежни – просто защото са част от процесите на производство на стомана:

Това са фосфора и сярата – и двете се приемат като „замърсители“ намаляващи издръжливостта на стоманата. И двата елемента са силно нежелателни – сяра има често пъти в инструменталните стомани тъй като тя подобрява възможностите и за машинна обработка… но…. Това не е плюс при остриетата.

Кои са легиращите елементи които са важни (но още по- важен е баланса между тях) в стоманата:

Хром
- Хрома спомага на устойчивостта на корозия, изнсоустойчивоста и твърдостта на стоманата. Ако съдържанието на хром е повече от 13% стоманата минава за „неръждаема“. Това обаче не означава, че ако не поддържате острието си или го зарежете за няколко седмици в солена вода то няма да започне да корозира- стоманите с много високо съдържание на хром не стават за производство на ножове заради високата си крехкост.

Волфрам- Важен елемент за повишаване на износоустойчивостта тъй като има сериозен принос в изграждането на карбиди.

Никел- Елемент който добавя издръжливост в стоманите, като същевременно се счита че играе роля и в повишаване на устойчивостта на корозия. Най често може да се срещне в стоманите от типа на AUS-6 и AUS-8.

Манган - Допринася за поддържането на зърнеста структура на стоманата и също е важен за силата , износоустойчивостта и твърдостта на стоманата. Това го прави (с много малки изключения като А-2 и още някой рядко срещани стомани като CPM 420V) задължителен участник в „ансамбъла“.

Молибден – Важен елемент за създаването на карбиди, който предодвратява крехкостта и спомага на устойчивостта на острието при високи температури… което пък означава, че голямото му количество изисква мноого добри технологии при закаляване.

Ванадий:  Един от съществените легиращи елементи- важен е за износоустойчивостта, твърдостта, създаването на карбиди, важен е за зърнестата структура на стоманата т.е. ако искате да имате мноого остър ръб- в стоманата трябва да има този елемент. Повечето „супер“ стомани за ножове са с високо съдържание на ванадий - M2, Vascowear, и CPM T440V.

Въглерод- Както споменяхме по- нагоре – стоманата представлява желязно въглеродна смес… И колкото „по- въглеродна“ е тя – толкова по- добре… нооооо… И тук е въпрос на баланс- защото – както и при останалите елементи – няма пълно щастие – не става да подобриш една характеристика без да отнемеш от друга. Защо?!?  Защото въглерода е изключително важен за закалката на ножа- количеството му увеличава силата на стоманата , но за съжаление намалява издръжливостта и – т.е.  като стандарт може да се каже, че оптималната стомана съдържа повече от 5% въглерод. Това обаче най- често трябва са се компенсира с „липсата“ на други легиращи елементи…  пак няма пълно щастие.

Често пъти стомани с близки и аналогични характеристики и състав  имат различно търговско наименование в зависимост от производителя и се считат за аналози едни на други. НО… примерно 154CM  се счита за налог на ATS 34, но… Не е на 100%. Ето една таблица която ще ви помогне да се ориентирате  в стоманите … горе долу. На всичкото отгоре стандарти за обозначение на стоманите дал господ- DIN, AISI … Отделна тема е  руският ГОСТ.

За улеснение в таблицата използваме най- често срещаните обозначения за стоманите, без значение от стандарта.

Съдържанието на въглерод определя  твърдостта на острието.

Хромът е определящ за възможността за ръждясване на метала. Метали с 13 % Cr се смятат за неръждаеми.

Манган (Mn), Хром (Cr), Молибден (Mo)  и Ванадий (V) са определящи за твърдостта на режещия ръб.

Оцветените в червено стомани НЕ са неръждаеми.

И все пак какво да търсим?

Ами зависи от ценовият клас, в който искате да бъде вашият нож. Ако сте се решили на по- високият клас – може би най добрата стомана за вас е S 30 V- или ако искаме да бъдем максималисти Елмакс. В средният клас N690 или 154 CM са удачният избор. В ниският клас….. ами поне се убедете, че производителят е написал типа стомана – ако е X105CrMo17 или 440 С значи сте на прав път. За „общо ползване“ избягвайте високо въглеродните стомани- първият срязан домат без ножа да е измит след това може да ви донесе много негативни емоции на следващото отваряне. Същото важи и за ножовете носени в джоб или близо до тялото- потта е доста агресивна и често пъти дори „неръждаеми“ остриета се покриват с лека патина. По отношение на ножовете „за оцеляване“ – хмммм съвременната логика е те да са „ръждавейка“ със стабилно покритие – с цел да могат да бъдат точени лесно и да „държат ряз“.  НО- когато избирате нож- доверете се на „марков“ производител и го купете от реномиран магазин- иначе е твърде вероятно „съдържанието“ да не съответства на опаковката.

Назад
< >
15.50 лв 33.00 лв Виж още
2700.00 лв 3335.00 лв Виж още
2390.00 лв 3045.00 лв Виж още
1.65 лв 2.20 лв Виж още
1390.00 лв 1419.00 лв Виж още

Изпрати на приятел